Перитонеална диализа
Перитонеалната диализа е метод за заместване на бъбречната функция, когато в резултата на заболяване бъбреците са загубили над 80-85% от очистителната си способност. Продължителността на живота, след започване на перитонеална диализа, е същата като при хемодиализното лечение. В света има страни, в които с перитонеална диализа се лекуват 60% от пациентите с бъбречна недостатъчност, а с хемодиализа и бъбречна трансплантация останалите 40%. Общо в света около 300 000 души са на перитонеална диализа. При нея специални разтвори се въвеждат в коремната кухина в пространството между двете периотонеални обвивки разделящи органите. По този начин от организма сe извличат излишните течности и отпадни токсични продукти. Разтворите престояват по няколко часа в организма и това се повтаря 3-4 пъти в денонощие. Така очистването с перитонеалната диализа трае 24 часа и 7 дни в седмицата, така както работят собствените бъбреците.
Процесът при хемодиализа се извършва 3 пъти в седмицата по 4 часа и предизвиква големи колебания в човешкия организъм. Променят се водният и електролитен баланс. Настъпват сериозни адаптационни процеси в сърдечносъдовата система за подържане на подходящо кръвно налягане. В едни страни хемодиализата е предпочитаният метод на избор. В много други страни предпочитаният метод е перитонеална диализа. Специфичното здравосоловно състояния на всеки човек налага избора на единия пред другия метод. Пациентът трябва да направи своя личен избор след задълбочено информиране.
Кога и защо перитонеалната диализа е предпочитана?
Този въпрос зависи от опита и квалификацията на лекарите. Предимства на метода се откриват при диабетици, хипертонична болест, болни с тежка сърдечносъдова недостатъчност, васкулити и кръвни заболявания. Невъзможност за конструиране на съдов достъп ограничава започването на хемодиализа. Малки деца, пациенти с напреднала възраст и крайно тежко болни също са в групата, които трудно биха понесли хемодиализни процедури часове наред през няколко дни. Липсата на зависимост от болнична обстановка, диализен персонал и апаратура дава по-добро качество на живота. Към перитонеална диализа пристъпват болни в активна възраст със сериозни ангажименти, с много пътувания поради възможността за самостоятелно изпълнение на процедурата. Обучението се прави само от квалифизиран екип лекари и сестри, които са подготвени за перитонеална диализа. Пациентите сравнително лесно и бързо се научават да провеждата процедурата.
Предимства на перитонеалната диализа:
- Запазва остатъчната собствена бъбречна функция;
- Не се налага конструиране на съдов достъп с фистула или с катетър;
- Мобилност на пациентите, лесен транспорт, независимост от апарат за диализа;
- Пациентът сам осъществява лечението;
- Терапията е базирана в дома и подържа личната незвсисимост на пациента;
- По-малко разходи спрямо хемодиализата;
- Много по-малък риск от пренасяне на опасни вирусни инфекции.
- Хората, подложени на перитонеална диализа имат по-голяма свобода в приема на течности.
- По-свободни са и препоръките за хранене.
- Постига се по-високо качество на живот и по-добра социална адаптация.
Недостатъци на перитонеалната диализа:
- Риск от инфекции на изходното място на перитонеума;
- Риск от затлъстяване, обременяване с глюкоза и нарушена обмяна на мазнини;
- Белтъчна загуба;
- Умерено лимитирана ултрафилтрация;
- Умерено лимитиран седмичен клирънс на креатинина.
Перитонеалната диализа е необоснована при:
- Активни инфекции;
- Дефекти и постоперативни промени на коремната стена;
- Лоша хигиена на пациентите.