Перитонеалната диализа е метод за заместване на бъбречната функция, когато в резултата на заболяване бъбреците са загубили над 80-85% от очистителната си способност. Продължителността на живота, след започване на перитонеална диализа, е същата като при хемодиализното лечение. В света има страни, в които с перитонеална диализа се лекуват 60% от пациентите с бъбречна недостатъчност, а с хемодиализа и бъбречна трансплантация останалите 40%. Общо в света около 300 000 души са на перитонеална диализа. При нея специални разтвори се въвеждат в коремната кухина в пространството между двете периотонеални обвивки разделящи органите. По този начин от организма сe извличат излишните течности и отпадни токсични продукти. Разтворите престояват по няколко часа в организма и това се повтаря 3-4 пъти в денонощие. Така очистването с перитонеалната диализа трае 24 часа и 7 дни в седмицата, така както работят собствените бъбреците.

Процесът при хемодиализа се извършва 3 пъти в седмицата по 4 часа и предизвиква големи колебания в човешкия организъм. Променят се водният и електролитен баланс. Настъпват сериозни адаптационни процеси в сърдечносъдовата система за подържане на подходящо кръвно налягане. В едни страни хемодиализата е предпочитаният метод на избор. В много други страни предпочитаният метод е перитонеална диализа. Специфичното здравосоловно състояния на всеки човек налага избора на единия пред другия метод. Пациентът трябва да направи своя личен избор след задълбочено информиране.

Кога и защо перитонеалната диализа е предпочитана?

Този въпрос зависи от опита и квалификацията на лекарите. Предимства на метода се откриват при диабетици, хипертонична болест, болни с тежка сърдечносъдова недостатъчност, васкулити и кръвни заболявания. Невъзможност за конструиране на съдов достъп ограничава започването на хемодиализа. Малки деца, пациенти с напреднала възраст и крайно тежко болни също са в групата, които трудно биха понесли хемодиализни процедури часове наред през няколко дни. Липсата на зависимост от болнична обстановка, диализен персонал и апаратура дава по-добро качество на живота. Към перитонеална диализа пристъпват болни в активна възраст със сериозни ангажименти, с много пътувания поради възможността за самостоятелно изпълнение на процедурата. Обучението се прави само от квалифизиран екип лекари и сестри, които са подготвени за перитонеална диализа.  Пациентите сравнително лесно и бързо се научават да провеждата процедурата.

Предимства на перитонеалната диализа:

1. Запазва остатъчната собствена бъбречна функция;
2. Не се налага конструиране на съдов достъп с фистула или с катетър;
3. Мобилност на пациентите, лесен транспорт, независимост от апарат за диализа;
4. Пациентът сам осъществява лечението;
5. Терапията е базирана в дома и подържа личната незвсисимост на пациента;
6. По-малко разходи спрямо хемодиализата;
7. Много по-малък риск от пренасяне на опасни вирусни инфекции.
8. Хората, подложени на перитонеална диализа имат по-голяма свобода в приема на течности.
9. По-свободни са и препоръките за хранене.
10. Постига се по-високо качество на живот и по-добра социална адаптация.

Недостатъци на перитонеалната диализа:

1. Риск от инфекции на изходното място на перитонеума;
2. Риск от затлъстяване, обременяване с глюкоза и нарушена обмяна на мазнини;
3. Белтъчна загуба;
4. Умерено лимитирана ултрафилтрация;
5. Умерено лимитиран седмичен клирънс на креатинина.

Перитонеалната диализа е необоснована при:

1. Активни инфекции;
2. Дефекти и постоперативни промени на коремната стена;
3. Лоша хигиена на пациентите.